Запознаването с характерната образност на различните фолклорни области, багри и форми от българския бит възпитава у децата чуството за национална принадлежност.
Малките творци претворяват характерни елементи на българската шевица в декоративни пана, фризове, украси за килими, стомни, вази, свещници с природни и подръчни материали /семена, текстил, кожа, мъниста/. Създават уникални апликации, сувенири, поздравителни картички, кукерски маски.
Обредните и ритуални игрови дейности, посветени на християнските празници – коледуване и лазаруване се подготвят всяка година с много ентусиазъм от учители и деца.
"Фолклор" в България се разбира онази част от традицията, свързана с аграрните времена на обществото, която съдържа форми на творчество, които могат да се определят като художествени. Става дума за музика и народно изкуство и най-вече за песента и танца, за словесния фолклор в цялото му многообразие - от приказката до пословицата и поговорката - и за пластичното изкуство, което откриваме най-вече в шевицата, в каменната пластика, в дърворезбата, в изображенията върху хляба.
В основата на българския фолклор стои една митология, която се проявява и във вярването за вампири и таласъми, и в пленителните образи на самодивите и змейовете, и в зловещите митологизации на болестите, и в митологични по своята същност сюжети като "Момък надбягва слънцето", "Мома надгрява слънцето".
