Тригодишното дете

           То е много по-уравнове­сено и само по себе си, и в отношенията си със заобикаля­щия го свят. Извършило е прехода между бебе и дете. Вече не е така неспокойно като през преходния период. Затова и не се нуждае толкова от закрилата на ритуалите. Не чувст­ва необходимост да прави всичко по неизменен начин. Вла­дее го нов дух на сътрудничество и желание да получи одоб­рението на родителите си и дори на по-големите деца в се­мейството. Докато на предишния етап е било най-големият бунтар на света, ето че сега е щастливо, когато се подчинява и ви доставя удоволствие. Вече не изпада в истерични кризи и родителите забелязват, че могат наистина да разсъждават заедно с него (докато доскоро са имали чувството, че това е съвършено невъзможно).

      Детето вече не е и толкова властно, егоистично или ти­ранично. Родителите не се чувстват длъжни да изпълняват всяко негово желание. Господарят, малкият диктатор, кой­то е държал да налага волята си на всички, е абдикирал. Тригодишното дете започва да усеща в себе си способност да дели, да изчаква реда си. По-добре умее кротко да се занимава с нещо, вместо всичко да разбърква, както пре­дишната година. Това се дължи отчасти на новопридобитото доверие в себе си, отчасти на отшумяването на безпокойството, присъщо на прехода. Двигателно-мускулната му дейност е по-сигурна. По-търпеливо се облича или реди кубчетата. Напредъкът в езика му позволява по-добре да разбира другите и по-добре да контролира поривите си. Обожава новите думи. С разширяването на интелектуал­ния му хоризонт пред него се разкрива цял един нов свят от въображение и фантазии. На тази възраст детето изпитва неустоима потребност от компания, затова си измисля дру­гарче в игрите, дете или животно, което само то вижда. Ако е принудено да си играе само през повечето време, изкуше­нието да си създаде въображаемо приятелче ще бъде по-голямо. Това не бива да тревожи родителите. Другарчето в игрите може да съществува години наред. После ще изчез­не. Междувременно ще е представлявало нещо като систе­ма за сигурност за своя създател.

      Отношенията с връстниците също придобиват голямо значение. На две години детето е било на стадия на успо­редните игри. Сега в него се развива способността да дей­ства заедно с другите, да си чака реда, да дели това, което има, да разменя играчките си.

       Третата година е наистина „златната възраст" - крайно приятно време за родителите, както и за детето, което же­лае да живее в мир с вселената си. Детето обича живота, мама и татко, има добро мнение за себе си. Родителите би трябвало да се възползват от този щастлив стадий, защото следващият ще бъде наситен с движение и шум.

       Третата година е етап на равновесие. Но природата ни готви още един етап на неравновесие - четвъртата година. Детето пак ще стане необуздано, преди да достигне нова фаза на интеграция. На четири години то разбива предиш­ното равновесие. Ако трябва да опиша децата на тази възраст с няколко думи, ще кажа, че приличат на двего­дишни деца, но са по-зрели и по-лесно се овладяват.

д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
                                

                                                 Детето и храната  

Какво ще ядем днес? 
           Малките деца, като всички нас, ядат защото усещат глад.
           Но те също така изразяват чувства посредством храненето.
           Обичайно е детският апетит да варира от едно хранене или ден до следващото. Колко бързо расте вашето дете, колко активно е то, а така също и неговото общо здравословно състояние изцяло зависят от това колко ще яде.
           Децата се различават по нуждите си от храна и усещанията, свързани с нея. Някои са големи лакомници, докато други са придирчиви. Някои деца винаги ядат по много; другите изяждат малки количества, но по-често през деня.
           Ако им се даде шанс, повечето деца чудесно се справят с избора на храна, от която имат нужда.

                                           Какво може да очаквате 

           Децата често се съпротивляват при опитването на нови храни. Опитайте се да предлагате на децата новите неща в яденето, когато вашето дете е най-гладно (в началото на храненето). Не насилвайте децата с нова храна, но я предлагайте повече от веднъж. (Можете да предлагате храната повече от десет пъти, преди вашето дете да пробва вкуса!) Друга възможност е да давате нова храна заедно със стара, която му е любима. Въпреки че децата може да откажат нова храна, те обичат разнообразието. Сервирайте плодове, зеленчуци, мляко, месо, сирене, зърнени храни, хлябове, и десерти в количество като за вашето дете. (Но не всички тези храни в едно ядене!). 

           Всички деца цапат, когато се хранят и разливат често. Ученето детето на обноски на масата и как да използува вилици и лъжици отнема време. Купувайте детски принадлежности за хранене, с които храненето се удава по-лесно на детето и използувайте чаши от пластмаса, за да избягвате чупенето на стъклените. Също така се уверете, че мястото около масата е обезопасено и избягвайте да използувате скъпи предмети, които вашето дете може да повреди лесно. Бъдете търпеливи и давайте добър пример с вашите собствени навици на хранене. Това да иска само една и съща храна ден след ден е често срещано за децата на възраст от 18 месеца до 3 годинки. Вашето дете може да иска спагети за закуска, спагети за обед, и спагети за вечеря. Отново, бъдете търпеливи, дори ако ви омръзне да сервирате една и съща храна всеки път. Положението обикновено се променя за няколко седмици. Не се борете с любимата за вашето дете храна – просто му предлагайте и нови храни.

                                     Насърчавайте доброто хранене 

           Можете да бъдете сигурни, че вашето дете ще яде когато е гладно - дори и ако не яде толкова колкото ви се иска. Вашата задача е да предлагате питателни храни, които допринасят за добро здраве. Тогава трябва да позволите на вашето дете да решава колко и дори дали да яде. Насърчете доброто хранене, предоставяйки привлекателни храни и закуски във вид, с който вашето дете да може да се справя само (като малки парченца за хранене с пръсти или меки храни, които не изискват много дъвчене). За вашето малко дете, планирайте три ядения и здравословни закуски, така че то да яде на всеки 2 или 3 часа. С порастването времето между храненията може да се увеличава. Вие ще трябва да регулирате храната – какво количество сервирате и колко често. Вие също ще искате да поставите някакви граници. (Например, вие няма да искате детето в градинска възраст да похапва точно преди времето за обяд). Вие също можете да помогнете на вашето дете да има здрав апетит, като му осигурявате достатъчно физическа активност.

           Сервирайте порции в размер за дете, които вашето дете може да изяде преди да е преяло. Добро правило е по една супена лъжица храна за всяка година от възрастта (и така, например, 3 - годишно ще взима по три супени лъжици от няколко различни здравословни храни). Вашето дете може да се съпротивлява, ако вие му сложите повече отколкото то мисли, че може да изяде. Започвайки по малко, ще можете винаги да давате още ако детето изяде първото количество храна.

                                   Ако вашето дете отказва да яде 

           Ако вашето дете често не иска да яде, имайте предвид следното: 

• Не принуждавайте вашето дете да яде ако не изглежда гладно. Дете, което минава през етап на бавен растеж или не е много активно, или ако е болно може да не е гладно.
• Планирайте закуските внимателно. Ако закусва близо до времето за ядене, детето няма да е гладно, когато дойде време за ядене. Дори за дете, което яде начесто по малки порции, се постарайте да давате повече храна във времето за ядене.
• Предлагайте на вашето дете да избира какво да яде, колкото е възможно по-често. Например питайте: “Ябълка или грозде искаш за закуска следобед?”.
• Бъдете добър пример. Децата са големи имитатори, и те гледат какво правите вие – така че изяждайте си морковите!

           Помнете, че при всички усилия от ваша страна, ще има моменти в които детето ви няма да яде. Това не е необичайно за малчуганите. Ако това се случва от време на време, няма за какво да се притеснявате.

                                                 Какво да избягвате 

           За да помогнете на вашето дете да се научи да се храни здравословно, помнете тези напътствия: 

• Избягвайте да използвате храната като успокояване или награда за добро поведение. Избягвайте увещаването, моленето или играта по време на хранене. Предоставете приятна обстановка, и яжте с вашето дете.
• Избягвайте предлагането на твърде много течности като сок или мляко по време на хранене. Напитките могат да запълнят стомахчето на вашето дете и да не остане никакво място за храна.
• Избягвайте да карате детето да бърза по време на хранене. Необходими са 20 минути на мозъка да каже на тялото, че е нахранено. Деца, които ядат бавно, е по-малко вероятно да преяждат.

                                      Направете времето за хранене приятно 

           Времето за хранене трябва да е приятно преживяване и за възрастните, и за децата. Въпреки напрегнатото ви разписание, опитвайте се да планирате храненията, така че вашето дете да не яде само. Включете вашето дете в приятен разговор, докато се хранете заедно. Това ще помогне да се създаде чувство на топлина, любов и сигурност. Елиминирайте разсейващите фактори, включително телевизията и се концентрирайте вместо това върху яденето. Деца, които поделят времето за хранене с други, е по-вероятно да изяждат правилните количества храна и дори храносмилат по-добре изяденото.

           Следващите идеи ще ви помогнат да направите времето за хранене приятно и ще помогнат на вашето дете да се научи как да се държи докато се храни: 

• Яденето трябва да бъде готово, когато детето ви идва на масата; ако се наложи да чака, то ще се забавлява като си играе;
• Учете детето на добри маниери, но не бъдете прекалено строги: например, не можете да очаквате от малките деца да стоят мирно;
• Насърчавайте използването на лъжица, вилица и нож, когато детето пораства и се развива;
• Наблюдавайте за добри маниери и хвалете за това; 

           Правете времето за хранене приятно. Не позволявайте спорене или гълчене, и използвайте твърд тон без да викате, когато трябва да давате инструкции.

                                  Позволявайте на децата да помагат 

           Децата ще бъдат по заинтересувани от храната, ако ги приобщите в работата по приготвянето й. Бъдете авантюрист и позволете на вашето дете да изпълнява някои задачи, за които е готово. Деца, които са 2 и 3 годишни, могат да ви помагат за тези работи и много други:

• Да помагат при разтребването на чинии от масата и по-специално техните собствени (но бъдете внимателни за чупливи или тежки неща);
• Бърсането на маси и плотове;
• Миенето на плодове и зеленчуци;
• Изхвърлянето на боклука в кошчето;
• Смесването на разни неща;
• Отварянето на пакети 

Препоръки за по-лесна адаптация на детето при постъпване в детска градина

Много малко са децата, които не срещат никакви проблеми при постъпването в детската градина. Трябва да бъдете подготвени за реакциите на детето си и да ги посрещнете спокойно и твърдо. Добре би било да му говорите предварително и да му обясните промяната, която ще настъпи в живота му. Хубаво е това да не става в последните няколко дни, а поне няколко седмици преди постъпването в детската градина. Подгответе се за своеобразното “представление”, което вашето момиченце или момченце най-вероятно ще ви поднесат ако не на първия, то на втория ден. Почти задължително ще има много плач, увисване на ръката ви, тръшкане на земята, сърцераздирателни викове “ Мамо, не ме оставяй!” и “ Искам мама!!!”. Ако вътре в себе си не сте уверени в правилността на решението си да го давате в детска градина, ако не си давате сметка, че това са нормални временни реакции, които ще отминат бързо, вие само ще затрудните процеса на адаптация. Със своето притеснение вие само подавате сигнали на детето, че има за какво да се тревожи. Опитайте се да съкратите ритуала на раздялата и да си тръгвате веднага, щом детето ви е готово да влезе в групата. С нищо няма да му помогнете, ако продължавате да стоите, да давате “предпоследна” целувка, да обещавате отново и отново, че ще го вземете първо и т.н

1. Синхронизирайте правилата …
За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не само към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина, мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.

2. Упражнявайте раздяла
Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.

3 Създайте си ритуал за сбогуване
Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.

4 Поддържайте позната обстановка
Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея.

5. Ролята на “преходния обект”
През първите дни може да му пъхнете в джобчето кърпичка или друг предмет, но не любима играчка – загубата и би се понесла по-тежко от детето. Важното е да напомня за дома и когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.

6. Не отстъпвайте
Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате плач, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.

7. Спокойствие и позитивизъм
Важно е все пак да имате доверие в учителите и медицинските сестри, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специално обучение, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство само доказва неспособността ви да им се доверите и да предадете контрола на друг върху него. Добре е да споделите с тях особеностите на детето ви – какво го успокоява или напряга, не забравяйте да споменете и ако има особена непоносимост към някои храни.
Избягвайте да обсъждате детската градина – нейните недостатъци или проблеми (било то като база, като персонал, като отношение) пред детето.