ЛЕСНА АДАПТАЦИЯ НА ДЕТЕТО В ДЕТСКАТА ГРАДИНА - МИСИЯ ВЪЗМОЖНА!
Детската градина е първата степен в образователната система и се грижи за възпитанието, образованието и социализацията на децата. Усилията на целия екип на ДГ "Осми март" гр. Пловдив са съсредоточени върху следните аспекти:
Преди всичко, помогнете на вашето дете да развива своята самостоятелност.
Научете го на някои основни умения за самообслужване: да се облича само, да се закопчава, да си завързва връзките на обувките. Ако все още му е трудно, помислете за тениски, обувки с лепенки вместо връзки и т.н. Поощрявайте го да се храни само, да сяда на масата с измити ръце, да се храни бавно и чисто и да не говори с пълна уста. Научете го да се грижи за личната си хигиена, както и самостоятелно да ползва тоалетната. След 3-годишна възраст е добре да използвате детска седалка за тоалетна чиния, а не гърне.
Обогатете общите му познания: научете го да разпознава частите на тялото, цветовете и формите, обектите и тяхната употреба, звуците в заобикалящата го среда (лаенето на куче, клаксона на колата) и т.н. Обяснете му пространствените отношения: ляво-дясно, вътре-вън, горе-долу, отпред-отзад, около, над, между и т.н. Кажете му числата от 1 до 10, помогнете му да си изгради представа за количествата – 1 ябълка, 2 круши. Разкажете му за парите - левове, стотинки; за вашите професии. Окуражавайте го да ви задава въпроси. Добре е то да знае трите си имена, адреса и телефонния си номер.
Насърчете вашето дете да общува с околните: да бъде вежливо и да спазва определени правила на поведение, да участва в игри по роли, да си събира и подрежда играчките. Научете го да изслушва внимателно другите, когато говорят. А и вие не забравяйте да го изслушвате. Нека то да свикне да изпълнява лесни домакински задължения и да пази личните си вещи. Дайте му възможност да прекарва известно време без вас сред други хора (роднини, възрастни приятели и т.н.), за да се адаптира по-лесно в детската градина. Поощрявайте приятелството му с други деца – от квартала, на приятелски семейства и т.н. Научете го да се справя с малките разочарования.
Помогнете на детето да натрупа впечатления за заобикалящия го свят: посетете зоологическата градина и му разказвайте за животните. Отидете на плажа, плувайте и събирайте мидички. Организирайте пикник в планината, събирайте шишарки, жълъди и листа. Направете си хербариум. Правете заедно разни неща вкъщи – разтребвайте, печете сладкиши и т.н. Осигурете много хартия (гърбовете на ненужни документи вършат идеална работа), цветни моливи, пастели, така че детето ви да може да “пише” и да къса. Научете го да рисува прости фигури. Разказвайте му приказки, заведете го на куклен театър и на цирк. Подберете някои интересни предавания по телевизията, които то да гледа. Запознайте го с компютъра, купете му някои подходящи за неговата възраст програми и игри. Но не го оставяйте да стои пред телевизора или пред компютъра с часове. Специалистите препоръчват дневното “екранно време” – общото време, прекарано пред телевизор и компютър – да не надвишава 1-2 часа.
Развивайте езика на детето: четете му книжки и разговаряйте с него всеки ден. Покажете му колко важни са писането и четенето. Ако е подходящо, казвайте му какво четете или пишете вие в момента. Окуражавайте го да говори с цели изречения и да се изразява ясно, да ви разказва за преживяванията си, да обсъжда с вас чути или видени по телевизията истории. Учете го на песнички и стихотворения. Запознайте го с някои букви от азбуката, научете го да си пише името и да го разпознава, когато е написано.
Научете вашето дете да спазва някои важни правила за безопасност: за да го предпазите от опасностите, които го “дебнат” в съвременния дом – електрическите контакти и уреди, острите предмети и т.н., добре е да му покажете тяхното действие и какво може да се случи с тях. Учете го на основните правила за безопасност на улицата още докато е малко и вие го водите за ръка.
Подкрепяйте нуждата на детето от движения: поощрявайте го да ходи, да тича, да скача, да се катери и т.н. Научете го да хваща голяма тупкаща топка, да подскача няколко пъти едно след друго на два крака, да тича и да спира по сигнал и т.н. Правете редовно разходки на чист въздух.
Ако сте поставили основата на тези умения, ако вашето дете може да внимава активно 15-20 минути и да изпълнява кратки напътствия, можете спокойно да го запишете на детска градина. Това са умения, които се изграждат през цялата предучилищна възраст и изискват търпение и постоянство от страна на родители и възпитатели, но е много важно основата им да бъде поставена още преди постъпването в детската градина.
Ето някои неща, които можете да направите, преди да дойде първият ден на вашето дете в детската градина:
1. Говорете на вашето дете за детската градина, разкажете му как изглежда и му обяснете какво ще прави там. Можете да му кажете например следното:
“Ти си вече достатъчно голям/голяма, за да можеш да ходиш на детска градина. Там има много деца като тебе, разделени в различни групи. Всяка група си има собствени помещения, в които играе, занимава се и се храни, както и спалня, в която всички деца спят следобеден сън. Децата от групата си имат две учителки, които се грижат за тях, учат ги, играят с тях и им показват различни интересни неща. Когато отидеш на градина, ще си имаш и свое шкафче, в което ще си поставяш дрешките, обувките, чантата, някои играчки и други неща. Там ще се запознаеш с много деца на твоята възраст, ще имаш с кого да си играеш и може би ще се сприятелиш с някои от тях.”
Не казвайте: “За съжаление ние с тати нямаме време и ти ще трябва да ходиш на детска градина”. Ако детето е чуло лоши неща за градината от свои приятелчета, отделете време, за да си поговорите и да успокоите страховете му. Говорете на детето с положително отношение и спокоен, тих глас. Това ще му помогне да разбере, че то ще ходи на хубаво място.
2. Отделете време и разгледайте заедно с детето календара (добре би било той да е с картинки и големи цифри). Обяснете му, че то ще ходи на градина 5 дни в седмицата, а в събота и неделя ще бъдете отново заедно. Разкажете му какво ще правите вие през вашите 5 работни дни. Това ще му даде самочувствие, че е вече голямо и си има своя “работа”.
3. Разкажете на детето за графика, който му предстои да изпълнява, щом тръгне на детска градина: ставане рано, миене на зъбите, обличане и приготвяне на чантата, отиване до градината, сутрешна гимнастика, закуска с групата, занимания и игри, обяд, следобен сън, занимания, следобедна закуска, игри, прибиране вкъщи. Така то ще има ясна представа какво му предстои да върши.
4. Заведете детето на кратко посещение в детската градина, за да може то да види къде децата играят, хранят се, спят, да се запознае с обстановката, докато вие сте с него. Запознайте го с неговата бъдеща учителка. Поканете я да ви посети вкъщи, за да можете и вие, и детето да я опознаете по-добре, както и тя – вас. Поканете и някое дете, което е в същата група с вашето, за да си поиграят заедно – добре е детето ви да има поне един “приятел” в първия си ден в детската градина.
5. Информирайте се. Научете повече за режима и програмата в детската градина, за изискванията на учителките, за останалите деца в групата и техните родители. Запознайте се с някои от тях и поддържайте връзка – така ще можете да обсъждате много неща. Четете книги и статии за развитието на детето в предучилищна възраст. Колкото по-добре сте информирани, толкова по-голяма подкрепа ще можете да дадете на своето дете.
6. През първите няколко месеца на вашето дете в детската градина не спирайте да се интересувате от емоциите и преживяванията му там. Когато отивате вечер да го прибирате, отделяйте по 5 минути, за да поговорите с учителката как е минал денят му, какви са нейните впечатления, забелязала ли е нещо нередно, как се е държало детето, какви са нейните препоръки. Не бързайте да облечете и обуете детето и да забързате за вкъщи. Тези 5 минути са много важни. Отделяйте ги винаги, когато можете и когато учителката има възможност да ви обърне специално внимание. Не чакайте възникването на проблем, за да го направите. Така детските учителки ще знаят, че вие обръщате голямо внимание на тяхната работа и на постиженията на детето и ще бъдат още по-старателни и внимателни. Когато сте доволни или не от работата им, не се колебайте да им го кажете! Нито пък ако нещо ви безпокои. Така ще си изградите традиции на съвместна работа и за в бъдеще.
7. По пътя за вкъщи, попитайте детето как е минал денят му и го изслушайте внимателно. НАИСТИНА ГО СЛУШАЙТЕ. То има много да ви разказва. Независимо колко тежък е бил денят ви в работата, колко сте изморени, как ви е изнервило уличното задръстване, колко важни задачи има да свършите, колко сметки имате да плащате, колко много неща са в главата ви, изслушайте детето внимателно. Само така можете да разберете неговите чувства и преживявания. То ви разкрива на драго сърце своя детски свят, пуска ви охотно в него и търси вашето партньорство. Не го разочаровайте. Има моменти, в които можете да си позволите да го слушате и бегло, като само отговаряте с “Хм”, “Да.”, “Колко хубаво!”, но времето, в което се прибирате заедно след детската градина определено не е един от тях.
Интересно и полезно....
КАК ДА ПОДГОТВИМ ДЕТЕТО ЗА ДЕТСКА ГРАДИНА
Тригодишното дете
То е много по-уравновесено и само по себе си, и в отношенията си със заобикалящия го свят. Извършило е прехода между бебе и дете. Вече не е така неспокойно като през преходния период. Затова и не се нуждае толкова от закрилата на ритуалите. Не чувства необходимост да прави всичко по неизменен начин. Владее го нов дух на сътрудничество и желание да получи одобрението на родителите си и дори на по-големите деца в семейството. Докато на предишния етап е било най-големият бунтар на света, ето че сега е щастливо, когато се подчинява и ви доставя удоволствие. Вече не изпада в истерични кризи и родителите забелязват, че могат наистина да разсъждават заедно с него (докато доскоро са имали чувството, че това е съвършено невъзможно).
Детето вече не е и толкова властно, егоистично или тиранично. Родителите не се чувстват длъжни да изпълняват всяко негово желание. Господарят, малкият диктатор, който е държал да налага волята си на всички, е абдикирал. Тригодишното дете започва да усеща в себе си способност да дели, да изчаква реда си. По-добре умее кротко да се занимава с нещо, вместо всичко да разбърква, както предишната година. Това се дължи отчасти на новопридобитото доверие в себе си, отчасти на отшумяването на безпокойството, присъщо на прехода. Двигателно-мускулната му дейност е по-сигурна. По-търпеливо се облича или реди кубчетата. Напредъкът в езика му позволява по-добре да разбира другите и по-добре да контролира поривите си. Обожава новите думи. С разширяването на интелектуалния му хоризонт пред него се разкрива цял един нов свят от въображение и фантазии. На тази възраст детето изпитва неустоима потребност от компания, затова си измисля другарче в игрите, дете или животно, което само то вижда. Ако е принудено да си играе само през повечето време, изкушението да си създаде въображаемо приятелче ще бъде по-голямо. Това не бива да тревожи родителите. Другарчето в игрите може да съществува години наред. После ще изчезне. Междувременно ще е представлявало нещо като система за сигурност за своя създател.
Отношенията с връстниците също придобиват голямо значение. На две години детето е било на стадия на успоредните игри. Сега в него се развива способността да действа заедно с другите, да си чака реда, да дели това, което има, да разменя играчките си.
Третата година е наистина „златната възраст" - крайно приятно време за родителите, както и за детето, което желае да живее в мир с вселената си. Детето обича живота, мама и татко, има добро мнение за себе си. Родителите би трябвало да се възползват от този щастлив стадий, защото следващият ще бъде наситен с движение и шум.
Третата година е етап на равновесие. Но природата ни готви още един етап на неравновесие - четвъртата година. Детето пак ще стане необуздано, преди да достигне нова фаза на интеграция. На четири години то разбива предишното равновесие. Ако трябва да опиша децата на тази възраст с няколко думи, ще кажа, че приличат на двегодишни деца, но са по-зрели и по-лесно се овладяват.
д-р Фицхю Додсън
Из книгата "Изкуството да бъдеш родител", 2000 г.
преводач: Росица Ташева
Детето и храната
Какво ще ядем днес?
Малките деца, като всички нас, ядат защото усещат глад.
Но те също така изразяват чувства посредством храненето.
Обичайно е детският апетит да варира от едно хранене или ден до следващото. Колко бързо расте вашето дете, колко активно е то, а така също и неговото общо здравословно състояние изцяло зависят от това колко ще яде.
Децата се различават по нуждите си от храна и усещанията, свързани с нея. Някои са големи лакомници, докато други са придирчиви. Някои деца винаги ядат по много; другите изяждат малки количества, но по-често през деня.
Ако им се даде шанс, повечето деца чудесно се справят с избора на храна, от която имат нужда.
Какво може да очаквате
Децата често се съпротивляват при опитването на нови храни. Опитайте се да предлагате на децата новите неща в яденето, когато вашето дете е най-гладно (в началото на храненето). Не насилвайте децата с нова храна, но я предлагайте повече от веднъж. (Можете да предлагате храната повече от десет пъти, преди вашето дете да пробва вкуса!) Друга възможност е да давате нова храна заедно със стара, която му е любима. Въпреки че децата може да откажат нова храна, те обичат разнообразието. Сервирайте плодове, зеленчуци, мляко, месо, сирене, зърнени храни, хлябове, и десерти в количество като за вашето дете. (Но не всички тези храни в едно ядене!).
Всички деца цапат, когато се хранят и разливат често. Ученето детето на обноски на масата и как да използува вилици и лъжици отнема време. Купувайте детски принадлежности за хранене, с които храненето се удава по-лесно на детето и използувайте чаши от пластмаса, за да избягвате чупенето на стъклените. Също така се уверете, че мястото около масата е обезопасено и избягвайте да използувате скъпи предмети, които вашето дете може да повреди лесно. Бъдете търпеливи и давайте добър пример с вашите собствени навици на хранене. Това да иска само една и съща храна ден след ден е често срещано за децата на възраст от 18 месеца до 3 годинки. Вашето дете може да иска спагети за закуска, спагети за обед, и спагети за вечеря. Отново, бъдете търпеливи, дори ако ви омръзне да сервирате една и съща храна всеки път. Положението обикновено се променя за няколко седмици. Не се борете с любимата за вашето дете храна – просто му предлагайте и нови храни.
Насърчавайте доброто хранене
Можете да бъдете сигурни, че вашето дете ще яде когато е гладно - дори и ако не яде толкова колкото ви се иска. Вашата задача е да предлагате питателни храни, които допринасят за добро здраве. Тогава трябва да позволите на вашето дете да решава колко и дори дали да яде. Насърчете доброто хранене, предоставяйки привлекателни храни и закуски във вид, с който вашето дете да може да се справя само (като малки парченца за хранене с пръсти или меки храни, които не изискват много дъвчене). За вашето малко дете, планирайте три ядения и здравословни закуски, така че то да яде на всеки 2 или 3 часа. С порастването времето между храненията може да се увеличава. Вие ще трябва да регулирате храната – какво количество сервирате и колко често. Вие също ще искате да поставите някакви граници. (Например, вие няма да искате детето в градинска възраст да похапва точно преди времето за обяд). Вие също можете да помогнете на вашето дете да има здрав апетит, като му осигурявате достатъчно физическа активност.
Сервирайте порции в размер за дете, които вашето дете може да изяде преди да е преяло. Добро правило е по една супена лъжица храна за всяка година от възрастта (и така, например, 3 - годишно ще взима по три супени лъжици от няколко различни здравословни храни). Вашето дете може да се съпротивлява, ако вие му сложите повече отколкото то мисли, че може да изяде. Започвайки по малко, ще можете винаги да давате още ако детето изяде първото количество храна.
Ако вашето дете отказва да яде
Ако вашето дете често не иска да яде, имайте предвид следното:
Помнете, че при всички усилия от ваша страна, ще има моменти в които детето ви няма да яде. Това не е необичайно за малчуганите. Ако това се случва от време на време, няма за какво да се притеснявате.
Какво да избягвате
За да помогнете на вашето дете да се научи да се храни здравословно, помнете тези напътствия:
Направете времето за хранене приятно
Времето за хранене трябва да е приятно преживяване и за възрастните, и за децата. Въпреки напрегнатото ви разписание, опитвайте се да планирате храненията, така че вашето дете да не яде само. Включете вашето дете в приятен разговор, докато се хранете заедно. Това ще помогне да се създаде чувство на топлина, любов и сигурност. Елиминирайте разсейващите фактори, включително телевизията и се концентрирайте вместо това върху яденето. Деца, които поделят времето за хранене с други, е по-вероятно да изяждат правилните количества храна и дори храносмилат по-добре изяденото.
Следващите идеи ще ви помогнат да направите времето за хранене приятно и ще помогнат на вашето дете да се научи как да се държи докато се храни:
Правете времето за хранене приятно. Не позволявайте спорене или гълчене, и използвайте твърд тон без да викате, когато трябва да давате инструкции.
Позволявайте на децата да помагат
Децата ще бъдат по заинтересувани от храната, ако ги приобщите в работата по приготвянето й. Бъдете авантюрист и позволете на вашето дете да изпълнява някои задачи, за които е готово. Деца, които са 2 и 3 годишни, могат да ви помагат за тези работи и много други:
Препоръки за по-лесна адаптация на детето при постъпване в детска градина
Много малко са децата, които не срещат никакви проблеми при постъпването в детската градина. Трябва да бъдете подготвени за реакциите на детето си и да ги посрещнете спокойно и твърдо. Добре би било да му говорите предварително и да му обясните промяната, която ще настъпи в живота му. Хубаво е това да не става в последните няколко дни, а поне няколко седмици преди постъпването в детската градина. Подгответе се за своеобразното “представление”, което вашето момиченце или момченце най-вероятно ще ви поднесат ако не на първия, то на втория ден. Почти задължително ще има много плач, увисване на ръката ви, тръшкане на земята, сърцераздирателни викове “ Мамо, не ме оставяй!” и “ Искам мама!!!”. Ако вътре в себе си не сте уверени в правилността на решението си да го давате в детска градина, ако не си давате сметка, че това са нормални временни реакции, които ще отминат бързо, вие само ще затрудните процеса на адаптация. Със своето притеснение вие само подавате сигнали на детето, че има за какво да се тревожи. Опитайте се да съкратите ритуала на раздялата и да си тръгвате веднага, щом детето ви е готово да влезе в групата. С нищо няма да му помогнете, ако продължавате да стоите, да давате “предпоследна” целувка, да обещавате отново и отново, че ще го вземете първо и т.н
1. Синхронизирайте правилата …
За да се адаптира по-добре детето, вкъщи трябва да се подкрепят същите правила, каквито го очакват в градината, а именно – да се подреждат играчките след игра, да се храни на масата, а не пред телевизора, да се поддържа ред. Детето много лесно ще научи, че едно е изискването към него в градината, друго вкъщи и съответно няма как да се очаква промяна в поведението. То винаги ще предпочита по-лесния вариант. Дори и към него да се поставят правила, то няма да ги спазва, ако вижда, че примерът, който дават родителите, е противоположен. Единственото, което бихте предизвикали, ако изведнъж започнете да му поставяте граници, е реакция на съпротива. То ще усеща, че родителите му не вярват истински в изреченото, че се създава двоен стандарт. Негативизмът ще се насочи не само към тях, но и към правилото. Затова поне половин година преди стартиране на детската градина, мама вече не бива да върви сама и да прибира играчките и пантофите. Важно е детето да вижда как всеки си подрежда собствените вещи и че има еднакви последствия за всеки вкъщи, ако не се спазват правилата.
2. Упражнявайте раздяла
Започнете да се разделяте с детето първоначално за кратко, а след това за по-дълго време. Ако детето от раждането си е отглеждано само от майката, известно време преди да тръгне на градина трябва да започне да свиква с нейното отсъствие. Оптималният вариант е да бъде оставяно за няколко часа с друг близък човек, но ако нямате на кого да го оставите, може да се възползвате от услугите на детски парти центрове. Първоначално присъствайте на заниманията му, постепенно излизайте за половин-един час, докато то свикне с факта, че дори и да ви няма за известно време, бързо ще се върнете и никога няма да го изоставите. Изпращайки го на детска градина, тръгвайте без да вдигате много шум – все едно, че е нещо не кой знае какво. Забавянето подхранва надеждата, че няма да тръгнете.
3 Създайте си ритуал за сбогуване
Ритуалите действат успокоително (дори на възрастните), тъй като многократното повторение ги превръща в познати и сигурни неща. Това може да е специална целувка, помахване, жест, който е таен и само ваш.
4 Поддържайте позната обстановка
Mесец преди тръгване правете редовни обиколки в двора на градината или около нея.
5. Ролята на “преходния обект”
През първите дни може да му пъхнете в джобчето кърпичка или друг предмет, но не любима играчка – загубата и би се понесла по-тежко от детето. Важното е да напомня за дома и когато има нужда от вас, детето може да си я гушне, да ви усети и чисто символично вие ще бъдете винаги с него.
6. Не отстъпвайте
Веднъж щом го заведете до входа на градината, не се изкушавайте да го вземете след десет минути. Дори и след като влезе, а вие обикаляте нервно наоколо и чувате плач, не се поддавайте на паниката. Веднъж постигнало успеха да ви разколебае, гарантирано е, че ще опитва винаги и така успокояването му от страна на персонала става още по-трудно.
7. Спокойствие и позитивизъм
Важно е все пак да имате доверие в учителите и медицинските сестри, които ще се грижат за детето. За да бъдат на такава позиция, те са преминали през специално обучение, отговарят на необходимите изисквания и имат умения да се грижат за малки деца. Вашето безпокойство само доказва неспособността ви да им се доверите и да предадете контрола на друг върху него. Добре е да споделите с тях особеностите на детето ви – какво го успокоява или напряга, не забравяйте да споменете и ако има особена непоносимост към някои храни.
Избягвайте да обсъждате детската градина – нейните недостатъци или проблеми (било то като база, като персонал, като отношение) пред детето.